Волатилността измерва колко и колко бързо се движи цената на един инструмент. Високата волатилност означава големи или бързи ценови колебания, което увеличава риска при търговия, докато ниската волатилност сигнализира за по-голяма стабилност. Тя може също да описва по-широките пазарни условия по време на продължителни периоди на несигурност.
Какво предизвиква волатилността?
- Икономически събития и данни: инфлация, данни за заетостта, БВП и политики на централните банки (особено повишения или понижения на лихвените проценти).
- Политически и геополитически събития: избори, регулаторни промени и глобални конфликти.
- Настроенията на инвеститорите: страх, алчност и пазарни цикли влияят на натиска за покупка и продажба.
- Корпоративни новини: отчети за печалбите (особено ако прогнозите не са изпълнени), сливания/придобивания и скандали (глоби, подаване на сигнали и др.) могат да движат цените на акциите.
- Предлагане и търсене: недостиг, пазарна ликвидност и промени в глобалната търговия.
- Събития „Черен лебед“: икономически сривове, природни бедствия и пандемии.
Как се измерва волатилността?
Има няколко начина за проследяване на волатилността. Един от тях е стандартното отклонение, което измерва колко цените се отклоняват от средната стойност – по-голямата разлика показва по-висока волатилност. Други методи включват VIX, или индекс на волатилността, който измерва очакваната волатилност за US 500. Можете също да използвате историческа волатилност, за да оцените ценовите движения за даден период, базирайки се на минали ценови данни.
Винаги поставяйте управлението на риска на първо място по време на волатилни пазарни условия, тъй като увеличените колебания могат да усилят както потенциалните печалби, така и загуби.